През 2008 г. е разработен съвместен проект на НАИМ-БАН и Столична програма „Култура” „Урвич-последната крепост на Шишмановци”. Основна цел на тази програмата бе да се свържат изследването и облагородяването на крепостта Урвич с 1200 годишнината от присъединяването на Сердика към България от Крум през 709 година. Научен ръководител на тази експедиция е доц. д-р Бони Петрунова.
Доц. д-р Петрунова и доц. дин Николай Овчаров разкриват манастирския комплекс в периода 2011–2014, а работата по проучването на площите, попадащи в него се ръководят от екипи: доц. дин Николай Овчаров и Филип Петрунов; Филип Петрунов и Виолина Кирякова в периода 2014 до 2021г.
Манастира функционира от края на XIV до края на XVII век, когато е окончателно изоставен и опожарен.
Градеж: Всички помещения са изградени от средни и едри еднолицево оформени камъни на калова спойка. На места редовете са подравнявани с по-дребни камъни от същия материал.
През 1 метър редовете са изравнявани с външен сантрач с размери 10х10 см. Дебелината на стените варира поради свличанията и деструкциите през вековете, основно градежът е с дебелина 80 см. Ширината на оградния зид е със същата дебелина, на места е по-тесен отново заради процесите на деконструкция през изминалите над 300 години от гибелта на манастира.
Помещение 1: №1 СЮ – 3,04м.; ИЗ – 3,24м. – камбанария на манастира (вътрешни размери) Вероятно е било звънарницата на манастира, разполагало е с вход от изток и сухо преддверие;
Помещение 2: СЮ – 5,14м. (вътрешни размери); ИЗ – 6,09м. (външи размери) Манастирската кухня /магерница/, помещението разполага с дълбоко мазе за съхранение на храната, използвана в манастира. От север и от юг са проучени две готварски пещи. Южната е на по-ниско ниво и е разположена извън кухнята, в нея се е правел хляб за посетителите на манастира. В северната част на кухнята е проучен голям оджак /ниско огнище/, в който е била приготвяна храната за монасите.
Помещение 3: СЮ – 2,68м.; ИЗ – 3,48м. – помещение от изток (вътрешни размери). Една от монашеските килии с вход от север. Всяко едно помещение с жилищни функции е разполагало с отоплително съоръжение.
Помещение 4: СЮ – 8,97м; ИЗ – 3,87м – трапезария (вътрешни размери). Трапезарията, както е била наричана също е снабдена с голяма отоплителна пещ, до която е открита и ниша за опушване на месо. В това голямо помещение са се събирали монасите и са се хранили заедно. То е разположено в близост до църквата и също е разполагало със сухо преддверие, в което е обособена каменна пейка.
Помещение 5: (дължини на зидовете): СЗ зид – 6,70 м; ЮИ зид – 7,30 м; напречен – 2,80 м; Помещението е разделено на две части от напречен зид. Двете пространства са грижливо застлани с плочи, а от запад са обособени два рафта, оформени с тухли и високо разположено готварско съоръжение /печка/. Върху рафтовете е открит кухненски инструмент. Вероятно в това помещение се е помещавал владиката на манастира.
Помещения 7а, 7б и 8: Стопански помещения /складове/. В тези помещения не са открити отоплителни съоръжения и се предполага, че са използвани за складове. Възможно е отоплението да е ставало чрез донесени от огнищата въглени в метални устройства „мангали“, характерни за периода XV-XIX век и използвани в пространства без отоплителни печки.