Крепостната стена на цитаделата загражда площ от 1100 кв. м. Тя е изградена от еднолицево обработени камъни споени с бял хоросан. На места са запазени леглата на външен сантрач, чрез който са били подравнявани градежите. Пълното проучване на крепостната стена на цитаделата тепърва предстои.
От нея, през 2021 година е разкрит участък с дължина 20 м от западната страна. В това пространство е открита сребърна монета на Стефан Драгутин. Той е крал на Сърбия (1276 – 1282) и Срем (1282 – 1316) от династията на Неманичите. Стефан Драгутин крал на Рашка и Срем (до 1282 г.).
От крепостната стена на цитаделата /от изток/, през 2023 година е разкрит участък с дължина 35 м и дебелина 2,6 м. Градежът е от еднолицево обработени камъни, споени с бял хоросан. В най-северната част от този участък е оформен бастион с триъгълна форма и ширина от 7,4 м, където е създадена конструктивна връзка между крепостната стена на укреплението и крепостната стена на цитаделата. От неговата най-източна част се очерта зид, който продължава в северна посока, като по този начин се появява втора укрепителна линия на цитаделата увенчана, вероятно с правоъгълна кула или друг подобен тип съоръжение, както с отбранителни функции от север на контактната зона между двете стени, така и за подсилване на фортификационните решение и преодоляване на значителната денивелация на терена. Неговите функции и план следва да се разкрият в следващи проучвания.
От запад на крепостната стена, на цитаделата, бе заложен сондаж върху иманярски изкоп. Този сондаж бе очертан от една страна да се установи дебелината на зида, а от друга да се проследят интервенциите от нерегламентирани дейности на терена. Иманярския изкоп е с почти кръгла форма и в значителна степен е унищожил пласт с материали от ХІІІ-ХІV век и по-късни отлагания на терена. В периферията на този изкоп и в очертанията на сондажа е документиран пласт от Второто българско царство, както и подово ниво, оформено от тухли с квадратна форма и размери 0,20х0,20 м. Подовото ниво от преизползвани антични тухли е запазено само извън очертанията на иманярския изкоп. Пластовете документирани в сондаж 1 съдържат животински кости, пирони и керамика характерна за периода на Второто българско царство. Един по-представителен фрагмент бе документиран над разкритото подово ниво. Това е част от съд, испанска люстрова керамика от ХІV век. Подобни съдове се откриват във важните градски центрове на Второто българско царство, между тях са Велико Търново, Велики Преслав, Калиакра и Кастрици.