Кокалянски Урвич

Недалеч от София вляво от пътя за град Самоков и на 5 км от табелата на с. Кокаляне са разположени останките на крепостта Урвич. Тя е защитена от всички страни от стръмни канари, а покрай нея живописно се извива река Искър. Това е Урвичкият или Панчаревският пролом, оформен между планините Плана на югозапад,  Лозенска на изток и Витоша на североизток. 

 Твърдината е разположена върху продълговат хълм с остри и непристъпни скали. Местното население го нарича Средобърдие, а към него днес може да се подходи по няколко начина. Единият подход е от намиращия се на шосето паметник на трудовите войски, изградили комуникацията между София и Самоков. На километър по пътя по посока на столицата е Дяволският мост през Искър. На това място в него се влива притокът Егуля-Ведена. 

1f81f70f43a4201c2cafc44ac4c69bbc

В древността именно тук се е намирало стратегическо кръстовище на пътища. Всички те са излизали на главната комуникация край Искър, наричана още през римската епоха Траянов път по името на император Траян (98-117). През VІ в. пътят свързва Виндобона – Сингидунум – Найсос – Сердика – Тримонциум (Филипопол) – Адрианопол – Бизантиум (днешният – Виена – Белград – Ниш – София – Пловдив – Одрин – Истанбул). Римската комуникация е използвана рационално и през Средновековието.

Тогава от нея на североизток през последните възвишения на Витоша е тръгвал най-важният път, още наричан от  тукашните хора Царскио, Ясенов или Засечник (Просечник). Той е свързвал Урвич с други военни и духовни центрове в Софийско като Драгалевци и Бояна. И до днес коловозите от отдавна отминали каруци личат добре в каменния масив. 

От другата страна на Дяволския мост, вече в планината Плана, стръмно се изкачва Царската пътека към Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил”. В клисурата на Егуля-Ведена пък е пътят към с. Железница и други села в източното и южното подножие на Витоша. Погледнато от Дяволския мост, в небето се очертава Стърчиков камък – природен скален феномен, напомнящ за жена с кърмаче на гърдите си. Народната фантазия го е свързала с легендите – Господ вкаменил жена на име Ведена заради черното й предателство по време на османското нашествие. Векове наред тя е вперила поглед в отдавна мъртвия Урвич. Нататък ще видим и преданията, в които Ведена играе важна роля.

Тръгващият от Дяволския мост път към крепостта обикаля постепенно склона и накрая излиза на руините. Вдясно се намира най-стръмната и скалиста част от Средобърдието, където днес се издига незаконно построена във вид на средновековен замък съвременна къща. Тя маркира южния край на продълговатия хълм и оттам укреплението се простира по близо 500-метровия гребен до най-северния край, наричан Царичина скала. Вероятно двата естествено защитени участъка са били включени в отбраната на твърдината, без да бъдат допълнително укрепявани.

Крепостната стена е видима на редица места и е зидана с ломени камъни, подравнявани с дебели дървени греди (сантрачи). Тя има характерна за строителството на Второто българско царство дебелина от 1-5-1.8 м. На дълги участъци зидовете стърчат на височина, достигаща до 4-5 м. 

На няколко места по куртината са се издигали високи бойни кули. Една от тях е запазена доста добре и се намира на югоизточния склон на хълма. Само допреди 40 години тя бе запазена на височина около 8 м, но сега поради климатичното въздействие е поне с 2 м по-ниска. Другата причина за унищожаването на крепостните съоръжения са многобройните попълзновения на иманярите.

Въпреки това Урвич е една от сравнително добре запазените български средновековни твърдини. Едни по-мащабни и системни разкопки биха разкрили множество сгради във вътрешността, които сега са под повърхността. Така например в най-високата част на хълма се очаква характерния за епохата вътрешен замък, предназначен за гарнизона и за последна защита при евентуална обсада.