Нови данни за крепостната архитектура на Кокалянски Урвич – В: Паметници, реставрация, музеи, Списание на архитектурно издателство „Арх&Арт“, 1-2, януари-декември 2024, София, ISSN 1312-3327, 37-42.
Филип Петрунов
Интереса към Кокалянски Урвич се забелязва още в средата на ХХ век, когато е публикуван първият прочит за запазената кула, в подножието на крепостта (Недев 1965, 62-67). По-късно и Димитър Овчаров дава своя прочит за останките на Урвич (Овчаров 1972, 7).
През 2023 година е документирана, запазената крепостна стена от изток на хълма, както и връзката между нея и крепостната стена на цитаделата. Дължината и обемите на крепостните съоръжения до този момента не са проучвани. В следствие на систематизираната археологическа дейност е обогатена географската и археологическата карта на терена. Чрез геодезическо заснемане е очертано трасето на крепостната стена, като към общия план е добавен участък от фортификацията на Кокалянски Урвич. Документираният участък е с обща дължина 162 м, видими архитектурни останки. На база предварителните данни, още от проучванията на проф. Д. Овчаров, както и благодарение на ново разкритите останки от крепостни съоръжения с външен сантрач е приета обща датировка на крепостните съоръжения, а именно от края на ХІІ век, с преправки в края на ХІV век. От крепостната стена на цитаделата е разкрит участък с дължина 35 м и дебелина 2,6 м. Градежът е от еднолицево обработени камъни, споени с бял хоросан и с подравнявания от външни сантрачи. В най-северната част на проучения участък е бил оформен бастион с триъгълна форма и дебелина от 7,4 м, където е създадена конструктивна връзка между крепостната стена на укреплението и крепостната стена на цитаделата. От неговата най-източна част се очертава зид, който продължава в северна посока, като по този начин се появява втора укрепителна линия на цитаделата, увенчана, вероятно с правоъгълна кула или друг подобен тип съоръжение както с отбранителни функции от север на контактната зона между двете стени, така и за подсилване на фортификационните решения и преодоляване на значителната денивелация на терена.
От запад на крепостната стена, на цитаделата, е заложен сондаж върху иманярски изкоп. Този сондаж е очертан от една страна да се установи дебелината на зида, а от друга да се проследят интервенциите от нерегламентирани дейности на терена. Иманярският изкоп беше с почти кръгла форма и в значителна степен е унищожил пласт с материали от ХІІІ-ХІV век и по-късни отлагания на терена. В периферията на този изкоп и в очертанията на сондажа е документиран пласт от Второто българско царство, както и подово ниво, оформено от преизползвани антични тухли с квадратна форма. Подовото ниво от преизползвани антични тухли е запазено само извън очертанията на иманярския изкоп, плътно до крепостната стена на цитаделата. Пластовете документирани в сондажа, съдържат животински кости, пирони и керамика, характерна за периода на Второто българско царство. Документиран е един по-представителен фрагмент над разкритото подово ниво. Това е част от съд, испанска люстрова керамика от ХІV век. Подобни съдове се откриват във важните градски центрове на Второто българско царство, между тях са Велико Търново, Калиакра, Кастрици и други обекти по българското черноморско крайбрежие (Mariya Manolova-Voykova 2022, 245-265).
Направен е радиовълероден анализ, на две проби дървесина от Кокалянски Урвич в лабораторията SUERC AMS, SUERC-127820 (GU68252), University of Glasgow през 2023 година. В първата проба, придобита от скрития сантрач на крепостната стена е посочена радио въглеродна възраст, до момента – 851 ±23 или ±23 години около 1173 година, което по същество отнася датировката около годините на въстанието на Асен и Петър и възстановяване на самостоятелната българска държава от 1185-1187 година. Проба № 2 е придобита от сондажа в цитаделата. Нейната радио въглеродна възраст е 594 ± 24 или 1430 година. Относителността на датите, с отклонение над 20 години е твърде широка и вероятно са необходими допълнителни попълвания на скалата, конкретно за този обект. Въпреки това, на този етап от проучванията, може да се изкаже обоснована теза, че запазената крепостна архитектура на Кокалянски Урвич се появява в своя окончателен вид след утвърждаването на Втората българска държава. Нейният живот приключва в края на ХІV и самото начало на ХV век, когато е окончателно опожарена и разрушена. На западния хълм от Средобърдието, живота продължава около храм „Св. Пророк Илия“, в късно-средновековния манастир и в жилищният квартал в подножието му.
Mariya Manolova-Voykova 2022: Mariya Manolova-Voykova, Spanish lustreware from the western Black Sea coast, 14th – 15th centuries – In: Bulgarian e-Journal of Archaeology, vol. 12.2, 2022, ISSN 1314-5088, 245-265.
Недев 1965: С. Недев. Крепостта Урвич. – Военно-исторически сборник 3, 1965, 62-67.
Овчаров 1972: Д. Овчаров. Урвич.-Наша Родина, 1972, 7.
Рабовянов 2015: Деян Рабовянов, Археологически проучвания в южния сектор на Трапезица, том 1, Средновековният град, Велико Търново, 2015, ISBN 978-619-00-0292-5.