Разказ на дядо Боне Сеиза от Самоков.
Публикуван в Сборник за народни умотворения, V. София, 1891 г.
„Тия били троица братя, единият – цар Ясен, дето що е бил долу в крепостта срещу Кокалянския манастир (Урвич). И там знаеш ли?… Това село го викат Кокаляне, защото там е правил цар Ясен силен бой с турците и това място останало, знаеш, с кокали от мъртви юнаци. Та затова го нарекли Кокаляне.
После един от тях загинал близо там някъде зад Чамурлия. Гробо му и днеска е у Чамджаската кория – „Баба кория” що й викат турците – защо и него го потурчиле, каквото и цар Йован Шишман. Цар Йован Шишман тука се бил със турците при Цареви кладенци. Те дошли откъм Костенец, та се били при Сефер чешма и тук, при Цареви кладенци. Тука ударили царя, та където капнало капка кръв, навсякъде и кладенец изврял… Пък после оттам литнал, та паднал навръх Доспейската планина, дето го и закопали, а турците го потурчили, ама мъртъв.
Аз често съм ходил с турците на гроба му, защото те често си вървяха там. И кой как излезеше нагоре, всеки път и камък ще изнесе, та да тури на гроба му. Те си го наричаха: „баба Йован, баба Йован”, а рядко съм ги чувал да казват „Касъм ефенди”. Аз бях на работа сеизин (коняр) при тях едно време, та съм ходил много пъти и те не криеха нищо от мене.”
„Сънят на кралица Милица”
Малко заспа Милица кралица,
малко заспа, голем сън сънувá:
през среда се небо препукнáло,
ситни звезди на земя паднáли,
ясен месец у Влашко е зашъл;
а що беше звезда-вечерница,
она ми е кървава изгрела.
Събуди се Милица кралица
и на цар си съно разказáла:
– Вала тебе, честити ми цару,
малко заспа, голем сън сънýва:
през среда се небо препукнáло,
ситни звезди на земя паднáли,
ясен месец у Влашко е зашъл;
а що беше звезда-вечерница,
а она е кървава изгрела!
Па ю царе потихо говори:
– Вала тебе, Милице кралице,
я не можем сън да разтълкуем,
я си иди у черкви, манастири,
там си има стари егуменье,
они може сън да разтълкуя.
Па си ойде Милица кралица,
па си ойде у черкви, манастири,
та запали тия жълти свещи:
пред секи светец свещица зáпали;
проговара Милица кралица:
– Вала вази, стари егуменье,
малко заспа, голем сън сънýва.
И она им съно разказáла.
Отговаря стари егумении:
– Вала тебе, Милице кралице,
щото се е небо препукнáло,
това се е царство препукнáло,
ще препукне и ще се изгýби,
наше царство, българско кралство;
що са звезди по земя паднáли,
това си е наша силна вóйска,
силна войска много че пóгине;
а щото е месец у Влашко зашъл,
български цар у Влашко че пребега,
а що е вечерница кървава изгрéла,
това си е ваше мъжко дéте,
него че го турците погуба!
Па царица се назад повърнала,
додека е до двори стигнала,
писмо стига от Костенец града,
че го пиша млади полководци:
„Вала тебе, честитому цару,
да си сбираш войска многобройна,
да си дойдеш на Костенец грáда,
Костенец го турци обсáдиха,
обсáдиха и че го прéвземат,
цар Шишмана на тесно турия.“
Кига царо писмо си прочете,
войска сбира царо многобройна,
яхна коня, за Костенец тръгна;
Искър тече мътно и кърваво
и си носи юнашки калпаци,
и си носи ръка от юнака.
Цар си слезна от вранога коня,
та си вана ръка от юнака,
на ръката пръстен с позлата,
на пръстено „Иван Шишман“ пише.
Провикна се царо колко може:
– Вала тебе, моя силна войска,
цар Шишмана турци погубили,
ще пропадне наше мило царство,
мило царство, българското кралство.
Народна песен от с. Железница
Цар Ясен вино пиеше,
у село, у Кокаляне.
Прошетнала се девойка,
хубава мома германка,
воз река Искър излезна –
на камик, на просеченик,
па се девойка провикна:
– Царю Ясене, Ясене,
ти седиш вино да пиеш
у село, у Кокаляне,
град Урвич турци разбиха,
царица ти залюбиха
и от Урвич я грабнаха!
Като я зачу цар Ясен,
тозчас е рипнал на нозе,
па влезна в тъмни яхъре.
Изведе конче дорийче,
кат вихър-ветър по друми.
Дойде до поле широко,
па срещна младо овчарче,
та па го тихо питаше:
– Тако ми Бога, овчарче,
срещна ли турци през поле?
А овчарче му говори:
– Царю ле, Царю честити,
скоро си турци минаха,
царицата ти водеха;
нече ги, царю, пристигнеш,
конче ти е у пайване.
Като го дочу цар Ясен,
извади влашко ноженце,
та си отреза пайване.
Тогай е конче скокнало,
три пъти силно скокнало,
три кладенци са извреле,
останало е за спомен:
„Три кладенци“ се казува.
Цар Ясен турци пристигна,
пристигна и ги погуби,
та си отъмна царица,
па я у Урвич заведе,
та па я тихо питаше:
– Кажи, честита царице,
като те турци краднаха,
золум не ти ли правиха?
А царица му говоре:
– Царю Ясене, Ясене,
за това лъжа не бива…
Турци са вера кучешка…
Я слушай, царю Ясене,
дете у огън да падне,
здраво ли че да излезне?
Влък кога влезне в стадото,
мирно ли че да излезне?
И турци, вера кучешка,
така ли мирно че седят?
Много е тежко станало
на цар Ясена честити,
та си изведе царица,
та па я пущи у Искър…
На камик стана царица,
у Искър седи и днеска