Разказ на дядо Боне Сеиза от Самоков.

Публикуван в Сборник за народни умотворения, V. София, 1891 г.

„Тия били троица братя, единият – цар Ясен, дето що е бил долу в крепостта срещу Кокалянския манастир (Урвич). И там знаеш ли?… Това село го викат Кокаляне, защото там е правил цар Ясен силен бой с турците и това място останало, знаеш, с кокали от мъртви юнаци. Та затова го нарекли Кокаляне.

После един от тях загинал близо там някъде зад Чамурлия. Гробо му и днеска е у Чамджаската кория – „Баба кория” що й викат турците – защо и него го потурчиле, каквото и цар Йован Шишман. Цар Йован Шишман тука се бил със турците при Цареви кладенци. Те дошли откъм Костенец, та се били при Сефер чешма и тук, при Цареви кладенци. Тука ударили царя, та където капнало капка кръв, навсякъде и кладенец изврял… Пък после оттам литнал, та паднал навръх Доспейската планина, дето го и закопали, а турците го потурчили, ама мъртъв.

Аз често съм ходил с турците на гроба му, защото те често си вървяха там. И кой как излезеше нагоре, всеки път и камък ще изнесе, та да тури на гроба му. Те си го наричаха: „баба Йован, баба Йован”, а рядко съм ги чувал да казват „Касъм ефенди”. Аз бях на работа сеизин (коняр) при тях едно време, та съм ходил много пъти и те не криеха нищо от мене.”  

„Сънят на кралица Милица”

Малко заспа Милица кралица,
малко заспа, голем сън сънувá:
през среда се небо препукнáло,
ситни звезди на земя паднáли,
ясен месец у Влашко е зашъл;
а що беше звезда-вечерница,
она ми е кървава изгрела.
Събуди се Милица кралица
и на цар си съно разказáла:
– Вала тебе, честити ми цару,
малко заспа, голем сън сънýва:
през среда се небо препукнáло,
ситни звезди на земя паднáли,
ясен месец у Влашко е зашъл;
а що беше звезда-вечерница,
а она е кървава изгрела!
Па ю царе потихо говори:
– Вала тебе, Милице кралице,
я не можем сън да разтълкуем,
я си иди у черкви, манастири,
там си има стари егуменье,
они може сън да разтълкуя.
Па си ойде Милица кралица,
па си ойде у черкви, манастири,
та запали тия жълти свещи:
пред секи светец свещица зáпали;
проговара Милица кралица:
– Вала вази, стари егуменье,
малко заспа, голем сън сънýва.
И она им съно разказáла.
Отговаря стари егумении:
– Вала тебе, Милице кралице,
щото се е небо препукнáло,
това се е царство препукнáло,
ще препукне и ще се изгýби,
наше царство, българско кралство;
що са звезди по земя паднáли,
това си е наша силна вóйска,
силна войска много че пóгине;
а щото е месец у Влашко зашъл,
български цар у Влашко че пребега,
а що е вечерница кървава изгрéла,
това си е ваше мъжко дéте,
него че го турците погуба!
Па царица се назад повърнала,
додека е до двори стигнала,
писмо стига от Костенец града,
че го пиша млади полководци:
„Вала тебе, честитому цару,
да си сбираш войска многобройна,
да си дойдеш на Костенец грáда,
Костенец го турци обсáдиха,
обсáдиха и че го прéвземат,
цар Шишмана на тесно турия.“
Кига царо писмо си прочете,
войска сбира царо многобройна,
яхна коня, за Костенец тръгна;
Искър тече мътно и кърваво
и си носи юнашки калпаци,
и си носи ръка от юнака.
Цар си слезна от вранога коня,
та си вана ръка от юнака,
на ръката пръстен с позлата,
на пръстено „Иван Шишман“ пише.
Провикна се царо колко може:
– Вала тебе, моя силна войска,
цар Шишмана турци погубили,
ще пропадне наше мило царство,
мило царство, българското кралство.

 

Народна песен от с. Железница

Цар Ясен вино пиеше,

у село, у Кокаляне.

Прошетнала се девойка,

хубава мома германка,

воз река Искър излезна –

на камик, на просеченик,

па се девойка провикна:

– Царю Ясене, Ясене,

ти седиш вино да пиеш

у село, у Кокаляне,

град Урвич турци разбиха,

царица ти залюбиха

и от Урвич я грабнаха!

Като я зачу цар Ясен,

тозчас е рипнал на нозе,

па влезна в тъмни яхъре.

Изведе конче дорийче,

кат вихър-ветър по друми.

Дойде до поле широко,

па срещна младо овчарче,

та па го тихо питаше:

– Тако ми Бога, овчарче,

срещна ли турци през поле?

А овчарче му говори:

– Царю ле, Царю честити,

скоро си турци минаха,

царицата ти водеха;

нече ги, царю, пристигнеш,

конче ти е у пайване.

Като го дочу цар Ясен,

извади влашко ноженце,

та си отреза пайване.

Тогай е конче скокнало,

три пъти силно скокнало,

три кладенци са извреле,

останало е за спомен:

„Три кладенци“ се казува.

Цар Ясен турци пристигна,

пристигна и ги погуби,

та си отъмна царица,

па я у Урвич заведе,

та па я тихо питаше:

– Кажи, честита царице,

като те турци краднаха,

золум не ти ли правиха?

А царица му говоре:

– Царю Ясене, Ясене,

за това лъжа не бива…

Турци са вера кучешка…

Я слушай, царю Ясене,

дете у огън да падне,

здраво ли че да излезне?

Влък кога влезне в стадото,

мирно ли че да излезне?

И турци, вера кучешка,

така ли мирно че седят?

Много е тежко станало

на цар Ясена честити,

та си изведе царица,

та па я пущи у Искър…

На камик стана царица,

у Искър седи и днеска